Чипровци е старо селище в полите на Западна Стара планина,

 Чипровци е остаряло населено място в полите на Западна Стара планина, директно до границата със Сърбия, зародило още по времето на траките. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Районът е богат на находища от мед, злато, сребро, желязо и олово. През римската ера е бил измежду най-значимите златодобивни региони на Балканите. От римското название на медта – cuprum – идва и името на поселището, което в началото е звучало като Кипровец, по-късно Чипоровци и най-после – Чипровци. През XIII–XVI в. Чипровци е многолюден рударски пункт, ползващ се със обилни привилегии.

Чипровските килими - обичаи и актуалност

 Градът има своя „ златен век “ – XVII, който се свързва с процъфтяването на стопанския, духовния и културен живот на града. Рудодобивът и обработката на скъпи метали подкрепят развиването на занаятите и търговията. В този интервал Чипровци се трансформира в огромен експортьор на артикули за Централна и Източна Европа. Стопанският напредък способства за възраждането и на духовния и културен живот. Гордите планинци вписват имената си и в битката за национално избавление – при потушаването на Чипровското въстание от 1688 година са изпепелени Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна. Изумителен е фактът, че чипровчанинът Петър Богдан Бакшев написа своята „ История на България “ век по-рано от Паисий. През 1651 година в Рим излиза на кирилица първата печатна книга на новобългарски език – „ Абагар “ – от чипровския ученик Филип Станиславов.

 Първото светско и висше учебно заведение в българските земи е намерено през 1624 година в Чипровци. Повече от два века Царство България е заличено от географската карта, само че Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици. Когато християнска Европа върви по пътя на своето Възраждане, а българите тънат в мрака на робството, жителите на Чипровци се усещат като същински европейци в първото българско светско учебно заведение, дело на локални католици.

 Чипровските килими са приети от ЮНЕСКО и се радват на международна популярност. Килимарската традиция в градчето датира от дълго време, само че през XIX век занаятът се развива с извънредно ускорени темпове. Известният чипровски килим се създава ръчно, на отвесен стан, от чиста вълна и има присъща багра и орнаментика. В края на 2014 година, на годишния конгрес на организацията в Париж, чипровските килими стават публично част от Световната представителна листа на детайли от нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. Тъканите ни килими са третият български феномен, вписан в международната листа (под номер 965) след Бистришките баби (2006/2008 г.) и нестинарството (2009 г.). Така българският килимарски център получава международно самопризнание за високото качество на своята продукция.

 Чипровските обичаи в килимарството датират отпреди 1300 години и не престават да притеглят вниманието на експерти и ценители от всички континенти. Местните майстори ревниво пазят и препредават наследените от прабългарите технологии за основаване на тъкани, фигури, орнаменти и композиции, които са самобитна книжовност на нашите предшественици. В тях са закодирани послания и мантри, знаци и клетви, предаващи върху сътворения килим силата на поддръжник на духа, здравето и щастието в дома на своя собственик. Според чипровчани няма друга тъкан, която да носи толкоз закодирана философия, по тази причина и всеки от тях си има име – „ Цвеке “, „ Зелки “, „ Саксии “, „ Дървото на живота “, „ Пилета “, „ Есенна лоза “, „ Пролетна лоза “, „ Бомбите “… Килимът от много време заема особено място в живота на чипровчанина и непроменяемо го съпътства през годините – от раждането през женитбата до гибелта. Затова килимът е наложителен детайл от чеиза на всяка чипровска младоженка. А един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – дрeвен знак на безконечния живот.

Чували ли сте за Алботинския скален манастир?

 Още през времето на Втората българска страна Чипровци е оживено рударско населено място, ползващо се със обилни свободи и привилегии. Неслучайно след османското настъпление в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи се събира огромна част от българската аристокрация – семействата Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази заможна и културна за своето време среда работят и чипровските златари, огромна част от които имат високо за епохата обучение и опция да пътуват и творят по цялата империя, чак до Централна Европа и Италия.

 Чипровското сребро се търси на Венецианската борса, а търговията с фамозните сребърни „ чипровски чаши “ се разгръща по целия Балкански полуостров. Златарски творби от чипровски майстори могат да бъдат открити в редица български музейни сбирки, в съкровищниците на най-големите балкански манастири и в музеите на влашки и маджарски владетели. В творенията от XVII в. експертите откриват комплицирано художествено мислене, което ги приближава до най-хубавите мостри, създавани по това време в Италия.

 Българското възобновление стартира от Чипровци с преместването от чипровчани на ренесансовите хрумвания от Италия. С цялата си активност манастирите, учебните заведения, църквите – православни и католически – способстват в огромна степен за превръщането на Чипровци в важен културно-просветен център и опора на българския дух през Средновековието и изключително през XVII в.

 Един от най-интересните явления е Чипровската книжовна школа. В мъчителните рабски години, когато единствено в някои манастири и църкви се преписват остарели ръкописи, в Чипровци се пишат и приготвят за печатане в Италия и другаде значително съчинения. Чипровската книжовна школа се заражда още през втората половина на XIV в., съществува до Чипровското въстание през 1688 година и два века твори в заточение във Влашко, Маджарско и Хърватско. Повечето основани и отпечатани от нейни представители творби са на непознати езици – латински, италиански, немски, маджарски, „ илирийски “. Авторите от тази школа са най-вече български католически духовници.

 Петър Богдан Бакшев написва „ История на България “ 100 години преди Паисий. След него се подреждат Петър Парчевич – църковен деятел, най-големият политик и посланик от това време; Филип Станиславов, прочут с книгата си „ Абагар “, отпечатана в Рим през 1651 година – първата българска печатна книга; Яков Пеячевич – професор по философия във Висшето богословско учебно заведение в Загреб; Кръстьо Пейкич – „ българин от Чипровец “, както самичък се подписва, абат на Чанадската епископия и каноник на Фюнфкирхенската епархия в Австрийската империя, създател на „ Зерцало истине “, изиграла за Сърбия ролята, която Паисиевата история има у нас; Блазиус Клайнер – преподавател по богословски науки в Българската францисканска семинария в Алвинц; Франц-Ксавер Пеячевич – професор по философия; Евсевий Ферменджин – български католически свещеник в Загреб; първият български учен Франческо Соймирович, граф Юлиян Пеячевич – създател на седемтомната история на рода Пеячевич и други

Софроний Врачански - будителят

 Манастирът „ Св. Иван Рилски “ е един от най-старите манастири у нас, учреден скоро след приемането на християнството за публична вяра в България. Той се намира на 6 км североизточно от Чипровци и е народен монумент на културата с десетвековна история. Според националното поверие по волята на цар Симеон в Чипровския манастир се подготвяли свещеници и се превеждали богослужебни книги. Поради обстоятелството, че българите по тия земи били заможни, Чипровският манастир бил богат и добре поддържан – даже по време ва османското господство. Разгромът на Чипровското въстание от 1688 година обаче нанася сериозен удар на католическата общественост, а манастирът е изпепелен дружно с богатата си библиотека с многочислени славянски книги и икони. В началото на XVIII в. български православни монаси възвръщат светата обител, подкрепени от Руската православна черква. Днешният манастирски комплекс включва еднокуполна каменна черква с хубав дърворезбован иконостас, каменна кула звънарница с костница на починалите във въстанието, дребен параклис, здания с чардаци и дървени арки.

 Разположен в Стара планина, Чипровци и неговите покрайнини са идеално място за феновете на природата. Подходящи за еднодневни преходи или пикник са маршрутите до Чипровския водопад (по екопътека “Деяница ”), Гушовския манастир, римските и тракийски руини, поляните край река Огоста, както и околните върхове. За по-сериозни преходи или екскурзии с джипове може би трябвало да потърсите локални водачи в Туристическия информативен център.

Църквата в село Узунджово пази иконостас с глаголична молитва

Инфо: www.jenatadnes.bg